English
Историко-етнографската музейна експозиция се намира в една от двете сгради, съставляващи своеобразен архитектурен ансамбъл – от втората половина на ХІХ век, който носи името на някогашните си стопани “Александрови къщи”.
Още на входа гостите
биват посрещани от облечена в местна традиционна носия служителка. Тя
не само съпровожда гостите, но и показва съществените особености на експонатите,
свързани с традиционния бит и облекло на златоградчани. Особено интересна
е демонстрацията на женските умения при тъкане и домашните занятия за
подготовката на преждата – влачене, предене, пресукване и пр.
В уводната зала са експонирани археологически находки от Златоградския етно-културен ареал. Те са от четири исторически епохи:
І. На траките (първото исторически засвидетелствано население по нашите земи) – от второто хилядолетие преди новата ера до завладяването на тракийските южнодунавски земи през 45 г. след н. е.от Римската империя;
ІІ. На римското владичество – от средата на І век от н. е. до края на ІV век, когато Римската империя се разпада на две части – Западна и Източна (395 г.);
ІІІ. На Ранна Византия – от края на ІV век до образуването на Българската държава през втората половина на VІІІ в. (681 г.)
ІV. На Българската държава – от създаването и до нейното падане под османско владичество (681 – 1396 г.)
Първата част на
следващата зала е посветена на двата традиционни поминъка на българите:
земеделие и скотовъдство (главно овцевъдство и козевъдство). Представени
са:
- сечива за ръчна обработка на почвата, както и образци от основни земеделски
култури, отглеждани в Златоградско;
- традиционни оръдия на труда и съдове за млекопреработка, както и предмети,
свързани с бита (включително и отдиха) на скотовъдите.
Във втората част на залата се намират традиционни уреди и съдове за първоначално
подготвяне на храни (хромел, чутура и подобни).
Тук с особено висока стойност е колекцията на традиционно облекло от Златоград
и Златоградско. Много силно впечатление правят женските празнични носии,
между които се отличава уникалната еднопрестилчена носия - образец на
най-стария тип женско облекло (в неговото историческо развитие, употребявано
спорадично и до днес).
Вторият етаж на
“Александровата къща” се състои от просторен салон, две стаи и кьошк.
В салона – в отделни витрини - са подредени характерни за Средните Родопи
накити и обреден реквизит (със съответни местни особености). Естествено
преобладават женските украшения (предимно от сребърни сплави).
Единствено тук – в българска музейна сбирка – може да се види традиционна шапка от женска носия с пълен набор от метални украси към нея. Особено се запомня представителният накит “муска с калеми”.
Истинско възхищение
предизвиква великолепното умение и вроден художествен усет на българските
жени, проявено при изготвянето на обичайния невестин чеиз (“руба”, “спап”).
Представено е и остроумно изработено пано от традиционни женски чорапи,
чиито комбинирани многоцветни компоненти притежават древна магическа символика.
В първата стая
е монтиран отвесен стан за големи постелки и завивки (изработени от вълна
и козя козина). Този стан е най-стар - като тип – в историята на тъкачеството
въобще. И отново трябва да се изтъкне, че подобен музеен експонат няма
другаде в България. Той може да се наблюдава “на живо” само тук!
Във втората стая е пресъздадена традиционната за Златоград обстановка
– през втората половина на ХІХ – началото на ХХ век. Със своята многофункционалност
тя замества един съвременен апартамент!...
